Ще ви запозная с още една светиня,която дълго време е крепяла и поддържала жив българския дух  в годините на мъки и страдания.Която дълго време ги е напътствала в трудни момента и е била тяхна опора в добро и зло.

Храма е съвсем близо до самия бряг на река Янтра, в подножието на северния хълм на Царевец.Отвън храма изглежда много красива с нейния  голям купол и неповторима архитектура.Църквата е едноабсидна,кръстокуполна.По заръка на Анна Мария Унгарска(жена на Иван Асен 2) през 30-те години на 13 век тя била построена,специално за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски.Около нея е съществувал и манастирски комплекс, но днес той е разрушен.Тук цар Калоян е бил провъзгласен за крал.Към 16-18 век към храма се  построява и малък параклис. Църквата е играела ролята и на  митрополитски център през Възраждането. Тук е открита и запазена надгробна плоча  на търновския митрополит Иларион Критски, за когото няма спор, че е погребан тук.Тук са се съхранявали някога мощите на св. Иван Рилски, св. Михаил воин и св. Йоан Поливотски. Голяма реставрация е извършена в средата на 16 век на стенописната украса, като до днес са оцелели изображенията на св.Йоан Милостиви,Герман Велики и т. н. Както и фрагмент от сцената на Шестия вселенски събор,състоял се въз византийската столица Константинопол.

За направата на стенописите на този храм и за по-голямата им колоритност майсторите-стенографи приложили  употреба на темпера. Почти всяко едно свободно пространство в църквата е запълнено с образи на светци и библейски сцени.Оцелелите стенописи днес са от няколко периода-от средата на 13 век,от 40-50те години на 15 век и от 16 век.

През 1971г. „св. Петър и Павел” е изцяло реставрирана, след земетресението през 1913г.,при което храма е понесъл огромни щети.А през 1981 год. въз основа на снимки и рисунки била архитектурно реставрирана по проект на арх. Б.Кузулов. Самобитната й старинна архитектура и магнетизма на нейните стенописи я превръщат в една от най-забележителните средновековни църкви в България.