Беше дълго, но красиво пътуване. Минахме през много чудни и приказни места, които никога няма да забравя. Толкова дълбоко са се запаметили в съзнанието ми, че все още имам усещането, че съм там. Вълнението ми  от изживяването още не е отшумяло напълно и едва ли  ще забравя скоро тази тръпка. Всъщност аз не искам да изгубя това усещане, напротив, поддържам го като не спирам да обикалям из красивите и невероятни места и  скрити кътчета  навсякъде из цяла  България. Днес нашата спирка беше град Мелник - един от най-значимите паметници на Българската средновековна и възрожденска култура.

Град Мелник е най-малкият град в България и се намира в югозападната част на страната. Той е разположен сред красивата и дива природа в югозападното подножие на планината Пирин. Живописната местност сред която се шири днес градчето крие много история, легенди и мистерии. В този период от годината Мелник е изключително красив. Заобиколен отвсякъде с  невероятни природни образувания, сгушен сред  малки пясъчни хълмчета, покрити целите в сняг - пред вас се открива една пленяваща зимна приказка.

Не се знае с точност кога е създаден града, но най-вероятно това е станало още през Античността. Отначало територията на днешното градче била населявана от Траки, след това тук се населяват Славяни, които и дали името му Мелник - от  „мел”, което означава бяла глина. Няколко века по-късно тук Българският цар  Алексий Слав превърнал Мелник в своя столица на  своето малко деспотство в Западните Родопи. След падането ни под турско робство, търговията и  производството в града западат. От богат и процъфтяващ град, той се превръща  в пусто  и бедно селище. Едва през 18-19 век  Мелник отново процъфтява, като просветната и културна дейност тук вземат своя връх. Окончателно от турското робство Мелник е освободено от четата на Яне Сандански през 1912 година. В града имало много смели и силни мъже, които участвали в националите освободителни войни. Съвсем близо до Мелник се шири местността Зли дол, където много такива смели воини са намирали гибелта си, убивани от турските войници.

Днес  градът  е запазил много от  очарованието и магията  на дългото си съществуване. Той е  известен  със своята неповторима история, красиви къщи със  старинен вид, множество паметници на културата в него, хубавото вино и не на последно с чудни природни образувания, с които е заобиколен, наречени Мелнишките пирамиди.

По време на обиколката ни из Мелник аз останах пленена от атмосферата, която витаеше наоколо. Всички къщи, които посетих, включително и Кордопуловата и Болярската къща, ще ги запомня със самобитният си архитектурен стил, подредени дворове, духа на родното и Българското, което криеха в себе си и богата колекция от ароматни и хубави вина, скрити в големите им изби.

 

Кордопуловата къща е тази , която се намира в дъното на Мелник и е на най-високото.Тя е била и най-голямата , на най-големия търговец на вино в Мелник .По времето , когато я посетихме , тъкмо беше отворила , след дълги рестутиционни спорове за собствеността.Оказва се , че най-богатата Фамилия в Мелник , точно преди 9-ти септември 1944 се оказва с един единствен наследник - осиновено дете , момче , само на 12 години.Няколко години след Национализацията е ученик в София , но избягва в Америка , да си търси щастието .Така тази къща с огромна изба и бъчви, приютявала и Апостола ....и Тодор Живков....заживяваше нов живот - реституирана от дъщерята и съпруга на осиновения наследник от Америка .Тия хора си бяха дошли в Родината , не за да я превърнат в хотел ...Искаха и остана музей....макар и да няма ( все още) никакъв разрешителен режим за частните музеи в България ....Поклон пред такива хора.....За сравнение - във Велико Търново , най големият хан на Самоводската чаршия ( основна сграда и музей по времето на комунизма се реституира от 18 наследника , които за срам на Българският род я продадоха на Американски собственик , който отскоро отново отвори сградата , естествено комерсиализирана - кафене и ресторант.....)