Прочетен: 5835 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2010 15:12
Хълма Трапезица някога е можел да се мери по могъщество и красота с Царевец. Той е бил крепост и е служел като защита от врагове и неприятели на част от населението във Велико Търново, което живеело там. Хълма бил труднодостъпен и трудно превземаем и бил укрепен по естествен начин от природата.
За произхода на името на хълма Трапезица има два варианта-първия е от думата „трапец”, заради формата на трапец, която хълма има, а другият е от думата „трапеза”.
През годините на Второто българско царство на Трапезица се намирали главните църковни сгради на старата столица, Патриаршията и резиденцията на патриарха. Хълма е бил обграден от дебела крепостна стена с пет кули и 3 порти. За жалост това, което е намерено като останки там не е достатъчно, за да се определи точното архитектурно разположение на сградите на укреплението.
При проведени археологически разкопки в началото на 20 век са намерени около 17 църкви, като всяка една от тях е била изключително красива и богато украсена. В една от църквите за кратко са се съхранявали мощите на св. Иван Рилски, които после са пренесени в Рилският манастир. Според изследователите на Трапезица са живеели богати и знатни хора, както и много близки на царския двор. Затова там се оформил аристократичен квартал, понеже територията на Царевец не можел да побере всички знатни родове, които били около 110 на брой. Затова някои от тези болярски родове, трябвало да си издигнат къщи на Трапезица. Хълма и крепостта Царевец са били свързани посредством мост, като разстоянието между тях по права линия е 200 метра. Трапезица се намирала на естествено укрепено място от природата - заобиколена е от трите си страни от водите на Янтра. Главният вход бил южният, като останки от него са запазени и до днес. Някога на хълма се намирало родовото имение на Асеневци, като замъка се превърнал в резиденция на българските управници на търновския престол до Иван Асен Втори. След като турците навлезли в нашите земи, Трапезица най-вероятно сама се е предала, но не е ясно дали преди или след падането на Царевец през 1393 година.
От няколко години насам Български и чуждестранни археолози усилено работят по реставрацията на сградите и крепостната стена на Трапезица и върху нови открития. Те се опитват да възстановят някогашното влияние и могъщество на укреплението.
