Ако си падате малко авантюристи и ентусиасти, мисля че това място ще ви хареса и доста ще ви допадне.”Пропастите” са карстово образование и са едни от многото природни феномени в нашата страна. Те се намират в началото на село Мусина, от лявата страна на пътя. Представляват две пропасти с дълбочина 25 метра. Преди време „Панорите” (така ги наричат местните жители) не са били добре обезопасени, а са били оградени с няколко реда бодлива тел. Но днес с парична помощ от Европейския съюз са изградени железни стълби, чак до дъното на Пропастите. Там има сложена табела, която предупреждава, че преминаването на малки деца и на хора със слаби сърца по тези стълби, е абсолютно забранено. Прочетох табелата и престъпих  напред. Минах няколко стъпала (по принцип нямам никакви сърдечни проблеми, но в този момент имах чувството,че всеки миг  ще ми се пръсне сърцето), стори ми се стръмно, но стиснах здраво зъби и обвих здраво пръстите си около парапета и продължих. Само искам да ви кажа, че ако решите да слезете, гледайте само в краката си и не гледайте все надолу,защото това може да повлияе на решителността ви.

Горда съм със себе си, защото слязох до дъното и защото преодолях страха си. Признавам си, че с всяко изминато стъпало имах чувството, че въздуха ми свършва и че не мога да контролирам тялото си, но всичко това е под въздействието на страха. Това засега е най-екстремното  нещо, което някога съм правила. Имам усещането, че  сякаш адреналина ми пулсира в главата. По принцип аз не съм човек, който да обича да рискува с такива неща, но пък чувството след това е неописуемо и си заслужава. Озовавайки се на дъното, пред мен се появи един тунел, но този път разумът надделя и не влязох вътре.

Погледнах нагоре и изглеждаше много  високо. Прокрадваше се само малка частица светлинка, която огряваше малко от скалите. Намирах се в прохладните дълбини на нашата земя, намирах се някъде, където живота сякаш  е спрял и ако извиках, ехото от гласа ми сигурно щеше да се удря силно в мощните скали, докато се изкачи до горе. Емоцията и тръпката от това приключение винаги ще ги помня. Винаги ще помня и с каква увереност се изкачих по витите стълби до върха. Стъпвайки на сигурно, ние седнахме в беседката до „Пропастите”, за да си споделим емоциите и просто да се порадваме на хубавото време.

Ако искате малко адреналин и искате да преодолеете страха си от височина, това е точното място за вас.





А това са и железните стълби, по които се слиза надолу.