Един от моите любими градове е Велико Търново.Доста често идвам тук,защото съм студентка задочно в университета.Преди няколко дни с мои приятелки решихме да го пообиколим по-подробно и да разберем какви тайни се крият в него из тесните каменни улички.И бях изумена колко много неща от нашата история и култура се крият тук-неща,които са ценни за нас и за тези след нас.

Една от първите ни спирки беше църква „Св. 40 мъченици”,който е най-известният  средновековен български паметник  във старопрестолния град.Църквата е тясно свързана с историята на българската държава.Намира се в подножието на крепостта Царевец,на много красиво  място-до река Янтра,над която е подстроен каменен мост.Входа не е толкова скъп-за обикновенни граждани е 5лв.,а за студенти и учащи-1лв.Влизайки в двора на църквата всичко изглежда толкова чисто и уредено,оформени са и малки площи с тревичка.Църквата е построена  в чест на победата на Иван Асен 2 при Клокотница на 9 март 1230г. над епиреца Теодор Комнин.Тя била разрушена през 1327г. от земетресение,но е въстановена до 50-те години на 14 век.В нея се намират старобългарски епиграфски  паметници-графичната колона от крепостта Родосто от времето на  хан Крум(нейния надпис е отдолу,понеже колоната е обърната наопаки),Омуртаговата и Асеновата графична колона.Надписите били докарани по заповед на цар Иван Асен и поставени вътре.Надписите изглеждат невероятно.Само при мисълта,че можеш да видиш и докоснеш нещо,създадено отпреди повече от 1100години те побиват тръпки.’’Кан ювиги Омуртаг....Дано бог да му даде да преживее 100 години” гласи част от надписите върху коланата на Омуртаг.Част от надписите не се разчитат добре,но това е съвсем нормално,имайки впредвид колко време е минало оттогава.Терена на църквата и пространството около нея са използвани като гробници на личности от Асеновия род от началото на 13 век.Наскоро археолозите откриват гроб,който смятат,че е на цар Калоян,починал покрай стените на Солун през 1207г.Неговия саркофаг днес е поставен пред входа на църквата.Един човек,когато срещнахме там ни разказа как двама историци стояли пред  гроба му и си говорели как единия станал известен с теорията си,че това е гроба на Калоян.А другуя твърдял,че добил популярност като опровергал тази теория.На  кого да вярваш?Може би само  цар Калоян знае.Вътре в самата църква  е поставена плоча на мястото,където се смята,че е бил гроба на сръбския национален светец  св.Сава.Легендите разказват,че около  гроба запознали да се случват чудеса и много хора се стичали към него,за да търсят изцеление за болките си.По-късно мощите му били пренесени в сръбски манастир.

До края на първата половина на 18 век църквата си остава християнска,но когато я превръщат в джамия стенописите,иконите и иконостасът са унищожени от турците.Днес църквата е основно  реставрирана,има само малка запазена част от старата постройка.Едно от най-значимите събития случвали се тук било обявяването на Независимостта на България от княз Фердинанд 1 на 22 септември 1908г.