Според едно старо предание Преображенския манастир бил основан като метох през 11 век на атонския Ватопедски манастир.Всъщност обаче най-голямото си развитие той получил при управлението на цар Иван Александър.Манастира бил неразделна част от духовния и културен живот на жителите от старата ни столица,но при завладяването ни от турците през 1393 год..той бил разрушен до основи и опожарен.Манастира е изцяло възстановен през 1882 год. с дейното участие на Кольо Фичето и Захари Зограф.Едни от най-забележителните творения на Зограф стоят върху южната стена на олтарната абсида:”Страшния съд” и „Колелото на живота”,което символизира всеки един от цикълите на човешкия живот.Наред с другите образи Захари Зограф е изрисувал и своя автопортрет.Всички тези стенописи са ценни за нас и са ценен паметник от възрожденското ни живописно изкуство.Архитектурата на църквата е уникална и трудно може да се намери друга такава,с която може да се сравни.Самип манастир е сгушен нависоко в търновските масиви,сред гъсти гори,а над него се извисява една огромна скала,той е много близо до ръба на една много голяма пропаст.Влязох вътре,но го огледах набързо,защото нямахме никакво време.Нищо не е запазено от старата средновековна църква,но и това,което е създадено от от Кольо Фичето и Захари Зограф също е достойно за уважение и трябва да сме признателни за тяхното велико постижение,което днес радва нашите очи и е едно от най-значимите паметници на културта. Преображенския манастир е на само 6 км. от Велико Търново,по пътя за Русе.За да стигнете до него,ще трябва да премите по един тесен,стръмен и горист път.Като цяло природата е красива.Малко преди да престигнете ще подминете едно огромно парче паднала скала,застанала точно на асфалтирания път.Дълго се чудех,а и все още се чудя как е възможно да застане точно там,а да не е паднала съвсем в подножието,като се има впредвид от каква височина се е отчупила и паднала. В наши дни манастира помеяава 13 монаха,извършват се и ремонтни дейности по част от сградите(но не и по самата църква).За съжаление обаче манастирския комплекс не предлага места за хранене и спане.

Някак си бегло и безвкусно ми се стори описанието на този уникален, чудовен манастир. Явно е и липсата на места за хранене, а и гладът са се отразили пагубно на впечатленията. Това е духовна обител, а не студентски стол. Когато не можете да говорите красиво си напълвайте устата с хляб!